Крепост „Калето“ – град Свищов, област Велико Търново

google logoКрепост „Калето“ – град Свищов

На хълм почти в центъра на град Свищов е кацнала крепост, чиито руини се издигат на стратегическо място, разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север. Хълмът е укрепен далеч в миналото. След варварските нашествия от средата на III век, на хълма Калето (араб. KALE- крепост, укрепление) в северната част на днешния град Свищов е изградена крепост. На около 150 метра югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е построена на склона на хълма и вероятно го е опасвала целия, а градежът й е характерен за времето след IV век. В крепостта са намерени дребни находки от латенската епоха до късното средновековие, което говори за дълго и непрекъснато обитаване на хълма. 

На базата на исторически извори и археологически материал от проведените там разкопки, крепостта е датирана в XIII-XIV век. Според османски хроники в 1641 година тя е завзета от влашкия войвода Влад Цепеш, прочул се с радикалното си отношение към османските управници и с привързаността си към екзотични ритуали. 

Най-ранно сведение за свищовската средновековна крепост и града, намираме в Хрониката на Нешри, която отразява турското завоюване на българските земи в края на XIV век. В нея откриваме, че Зищова (Свищов) е причислен към крепостите, влизащи в Шишманова земя. В хрониката се разказва как Али паша, в завоевателния си поход по брега на Дунава, стигнал до свищовската крепост и поискал войводата на Свищов да я предаде доброволно, но той отказал и се приготвил за бой, оказал упорита съпротива и се покорил едва когато му привършили припасите. 

Почти същите събития разказват Ханс Леонклау в “Нова хроника на турската нация, написана от самите турци” от 1595 година и в “Османска история” от Ахмед Джевед паша, издадена през 1864 година. След завладяването на крепостта, в нея е настанен постоянен турски гарнизон. Калето е отбелязано и върху картата на Фра Мауро от 1459 година под името Sisco. През XIV XV век. тя се споменава във връзка с походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 година) и на Владислав Варненчик (1444 година). По-достоверни и подробни данни за крепостта се намират в съчиненията на турските хронисти и пътешественици от XVII век. Хаджи Калфа и Евлия Челеби. 

В 1791 година градът се споменава в репортажи на чуждестранни журналисти по повод Австро-турската война от 1787-1791 гогина и подписването на Свищовския мир между воюващите в конфликта страни. За последен път сред историческите извори крепостта се споменава във връзка с Руско-турската война от 1806-1812 година, когато турският гарнизон капитулира без съпротива на 1.IХ. 1810 година и генерал Каменски заповядва да се запали градът, да се разруши до основи укреплението и да се взриви цитаделата. След този погром турците я изоставят, но крепостта съществува още дълго време, като полуразрушен архитектурен комплекс. 

Окончателното й разрушаване става в средата на 1850 година, когато камъните й се използват за построяване на турската казарма “Ени къшла”.

Share Button

No Comments

Post a Comment